Скоро прочетох в коментарите на една статия следното:
"Абе не знам.. когато кажеш на бялото бяло и на черното черно, това прави ли те расист? "
Един много ама много интересен въпрос.
Ами зависи. От това как го произнасяш, то същото важи и за думата "въздух". Но в основата не може да очакваш дума която години наред е била употребявана като обида изведниж да почне да се възприема буквално или положително.
Сега като се замисля все още потрепвам когато някой произнесе думата "Турчин". Защо ли. Ами години наред съм чувал да го изричат по много различни начини и при различни обстоятелства. НО предимно като обида.
Зависи.... so what!!!
3 comments:
Що се отнася до мен, аз не деля хората на цвят, на националност или подобно. Това, което е един човек като душевност, не зависи от нищо такова като цвят и като националност и прочие. Зависи си само от конкретния човек. Свестните хора са си свестни, независимо къде са се родили и какви са като принадлежност. Същото важи и за престъпниците. Че е с един каква си националност и с еди какъв си цвят на кожата въобще не предпазва никого от това да е долнопробен боклук.
За всеки човек заключавам за достойнствата и недостатъците му според заслугите му.
Не може за всички да се съди общо. Хората са най-различни.
Намирам за проява на ниска интелигентност, когато се правят такива генерални обобщения на база цвят на кожа, национална, етническа и пр. принадлежност.
Вселената не допуска за всички да е еднакво. Така е устроена.
Следователно единственото правилно е, да се разсъждава (нарочно не казвам "съди" - само превъзгордялите се си позволяват да се изживяват като последна инстанция на безгрешие по отношение на останалите хора) за достойнствата и недостатъците на човека отсреща. За всеки един по отделно. И каквото си заслужи, само това да му е. Поне що се отнася до мен.
Разсъжденията ви са правилни но на ниво човек. За съжаление погледнато от ниво общество нещата са доста по различни. А знаете диктуващата сила е болшинството.
Единствено което ни остава е да се опитваме да променим мнението и начина на разсъждение на болшинството. Което не е никак лесно, да не кажа невъзможно.
По лесно е да мразиш някого отколкото да се опиташ да го обикнеш.
Post a Comment