В отговор на статията на г-н. Ралчевски

В отговор на статията на г-н. Ралчевски.

Позволих си да отговоря на г-н Ралчевски вмъквайки коментарите в оригиналния текст с червени скоби.

"""Палин показваше на зрителите най-интересното (според него) от всяка страна. Беше обещаващо. Той не правеше паралел между отделните държави, а само показваше плюсовете и минусите. Всъщност показваше предимно плюсовете. Той посещаваше стари квартали, кокетни ресторанти, интервюираше известни личности, а преводачките му бяха все хубавици.
Когато влезе в Румъния, за моя изненада, той показа доста добри картини. “Както виждате Румъния е не само красива, но и модерна страна – обясни той. – Страната отдавна няма нищо общо с комунистическото си минало. Пазарната икономика е установена напълно и тук практически може да се намери всичко…“
Доста пресилено, не мислите ли? (Не мисля, румънците са доста по добре в някои отношения. А пък за да има мнение „писателя“ трябва да е бил там поне няколко месеца. Усещам леееееконко завист типична за нашия край)
От Румъния той премина в Сърбия. После в Македония и тогава дойде ред и на България. Разбира се пътят бе обиколен, но това бе с цел. Няма да се спирам отделно на тези държави за да не отегчавам читателя. (относителна темата за отегчаването) Само ще спомена, че думите, които Палин каза за Сърбия и Македония, в общи линии, не се различаваха от тези за Румъния.
И ето ни в най-важната (за нас) част от филма.
“Влизаме в България“, обявява Палин, а аз инстинктивно увеличавам звука на телевизора. “България е известна най-вече с това, че тук живеят много цигани – продължава той. – В тази страна циганите са около половината население“. Това ме кара да онемея. Но нека оставим емоцията на страна и да видим какво стана после. Палин е в София. Той пътува към дома на Азис. Срещата с него протича така, Палин пита: “Ти си от цигански произход нали? Азис отговаря положително. Палин: “И си най-известния циганин в държавата? Една скоба: държа да подчертая, че през целия филм Палин употребява думата ‘циганин’ (на английски ‘gipsy’), a не ‘ром’! Азис пак отговаря утвърдително. Палин: “А как се чувстваш? Има ли дискриминация към теб?“. Азис: “Определено, да“. Палин: “Защо? Какво не харесват хората у теб, та ти си музикант. Не си политик.“ Азис: “Този цвят на кожата ми не е тен. Такъв съм се родил. Това явно винаги ще трън в очите на някои“. След този отговор на Азис интервюто изведнъж приключва. (С това тук съм съгласен но... Всичко зависи от това кого е намерил журналиста за „пътеводител“. Ако е Асан от гетото на факултето, няма как да покажат друго освен гетото.)
Първа част от филма на Палин :
Втора част от филма на Палин :


Следващия кадър показва как Палин влиза в Пловдив. “Този град е известен с това – обяснява той, – че в него живеят най-много цигани. Много повече в сравнение с другите градове на страната. Наричан е още циганският град“. Демонстративно Палин се качва на разнебитена каруца, сякаш няма друг транспорт в този град, и преминава през квартал “Столипиново“. Музикалния фон е кючек, а кадрите, които се предлагат са потресаващи. Те са потресаващи дори и за нас, българите. Така, че не е трудно да си представете какво са си помислили англичаните. Показват малка каручка с изнемощял, недохранен кон. Каручката е препълнена до горе с различни железа. Кончето едва върви, а господарят му го налага жестоко с дървена тояга. После камерата се насочва към панелен блок, на който през един от прозорците се подава глава на кон. По улицата тече канализационна вода. Навсякъде е пълно с боклуци. Палин спира пред някакво открито заведение и си поръчва безалкохолно. Около него танцуват десетки цигани. Те са облечени ужасно. Наоколо преминават единствено каруци. Чуват се викове. Палин се усмихва. “Какво работят тези хора?“, пита той. “Повечето не работят нищо“, отвръща преводачката и също съпричастно се усмихва. Оживлението около чуждестранния гост е голямо. Палин отпива глътка безалкохолно и шептейки към камерата шеговито казва: “Да се махаме от тук“. (Последното важи и тук.)
Следващия кадър показва как той се качва в ТИР и обяснява на шофьора, че иска да отиде в Истанбул.
В Турция първия град, в който се спира е Едирне. Тук той посещава някакъв замък. После влиза в просторна джамия, където преводачката се хвали („Се хвали“ е малко пресилено мисля. Сигорен съм, че ако беше някой екскурзовод в Търново примерно и той щеше да се „похвали“.), че сградата е шедьовър на изкуството. Палин е видимо впечатлен.
Следва Истанбул. Тук преводачката обяснява с гордост ("с гордост" пресилва смисала според мен), че Истанбул много векове подред е бил столица на Източна Европа (Можеше и да не го спомене). Тя обаче не пояснява, че това е било, когато е съществувала християнска Византия. Тоест в друга държава, много преди Турция да се появи. Както и, че тогава градът всъщност се е казвал Константинопол, а не Истанбул. Подробност, която се знае и от децата. Палин е очарован. Той с почуда отбелязва, защо тази страна все още не е член на Евросъюза. Риторичният му въпрос остава да виси в пространството, но у зрителя се поражда усещането, че това би било правилно. (Усещането на „писателя“. Аз съм на мнение, че Турция няма място в ЕС.)
Филмът свърши и аз импулсивно скочих от канапето за да запиша подробностите – датата, програмата и автора. След това преди проверих и разбрах, че Палин е правил и преди филм за България (през 2007 г.). Тогава е било включено и Бялото братство (с кадри от Рила) и пак са били показвани циганите от “Столипиново“. Дали пък това не е тенденциозно? Това е било само преди 4 години. И защо се повтаря сега? (Е горе ти казах защо само Столипиново е показано.)
Поколебах се как да постъпя. Можех да пропусна случилото се. Да го оставя просто ей така, да изтече. Аз обаче исках да споделя усещането си. Разбира се, то е болезнено. В наши дни сякаш повечето събития са болезнени. А добрите новини са като бели лястовици – никакви ги няма. (Съгласен. Добре казано)
У мен логично възникна въпросът защо този уважаван английски журналист и актьор направи такова лошо представяне именно на България? В България има толкова стойностни неща за показване. Азис и “Столипиново“ ли са най-емблематичните неща в страната ни? Защо не показа лошото лице на Румъния, на Сърбия, на Македония? (Пак на Вутето у чинията гледаме:) Всички сме, така да се каже, от едно котило и добре се знаем. Какво толкова прогресивно видя в Турция?
Няма съмнение, че този филм беше манипулация. Тиха и долна пропаганда срещу България. ( Хайде сега към теорията на конспирациите) Каква беше неговата цел? За съжаление аз не мога да отворя на този въпрос. (Не знаеш целта ама знаеш, че е конспирация. Трябва да работиш за ДАНС. И там са такива) Не искам да вярвам, че съществува заговор срещу България и че някои целят страната да бъде асимилирана, а навярно и заличена, както писа наскоро един известен български всекидневник. Според мен, това е по-скоро субективното мнение на един недобронамерен англичанин. Уви, обаче вече той не е единствен. Като се има предвид часа на излъчването и популярността на програмата сигурно поне още 5 милиона англичани вече мислят като него. (Сигурно сред тях са няколкото стотин англичани на които им обраха къщите и се ги принудиха да се връщат по домовете си.)
Какво може да се направи по този неприятен повод? Дали някой политик ще прочете (или да го гледа:) този изпълнен с болка материал? И ако го прочете дали ще го провери? И, след като се увери в достоверността му, дали ще реагира? Всички знаем отговорите на тези въпроси. Този тип статии не достигат до онези, от които зависи нещата да се случат.
Какво можем да сторим тогава ние, обикновените хора? Да напишем например на Майкъл Палин нещо от рода на: “Г-н Палин не бяхте прав. България е страна със славно минало, с отруден, но честен народ. Тя не е това, което показахте...
Мислите ли, че изобщо ще му обърне внимание? Грешка. Мислите ли, че изобщо ще му обърне внимание, ако е подписано от някой си непознат чужденец? …“ (Абе той Йоско каза, че да се оправи лично ще му го каже след като си чуе ефективната присъда.)
Но въпреки това аз реших да опитам и му написах:
“Уважаеми Г-н Палин,
на 15. 02. 2011 от 20.00 до 21.00 по телевизия ‘Йестърдей’ гледах Вашият филм ‘Нова Европа’.
Аз се казвам Мартин Ралчевски, живея в Девън, Великобритания и съм писател. (Опа та той даже не е в България...) Надявам именно поради този факт да вземете под внимание писмото ми и да получа отговор. В първия ми роман ‘Безкрайна нощ’ главния герой е млад англичанин (Той и Вазов е писал за чужденци ама ...), който тръгва да обиколя света. В четвъртия ми роман ’30 Паунда’ главният герой също е англичанин (А защо не Бъларин? И изобщо направили ли сте нещо което да включва България?). Този роман е по реални събития. Споменавам тези подробности, за да ви обърна внимание, че щом някои от героите в романите ми са англичани това означава, че аз не само живея във вашата страна, но я и обичам.
Какво направихте обаче вие? Във филма си вие се подиграхте с моята родина. И, което е по-лошото – вие го направихте за втори път. През 2007 г. сте правили пак подобен филм.
Предполагам, че знаете, че България е по-стара държава от Великобритания.(Хайде сега да мерим пишки...) България има уникална, собствена писменост, много преди вие да имате такава. България е била християнска нация, когато вие сте били още езичници. Днес България има повече висшисти на глава от населението отколкото Великобритания.(и безработни също толкова) България има блестящи учени.(Които живеят в чужбина.) България има прекрасни курорти, зимни и летни.(Вярно около тях се строи и прекъсва тока ама нищо.) В България, примамени от нейните природни красоти, живеят около 4 000 англичани.(Абе бяха толкова ама сега са 200-300 май.) В България има прекрасни исторически сгради. Има живо наследство. Тоест България съвсем не е само циганска държава. В България има много неща за показване.(Съгласен.) Циганите не са лицето на страната. Мога да пиша още много, но не искам да ви отегчавам.
Моля ви да ми отговорите, защо направихте този тенденциозен филм, който представи страната ми в тази ужасна светлина? Както и каква беше целта ви, защото определено филмът ви беше манипулация?
Очаквам отговорът ви където предпочитате – на електронната ми поща, на телефона ми, домашен или мобилен, или на пощенския ми адрес.(Предложи да го разведеш из България „писателю“.)
С огорчение, Мартин Ралчевски“
Разбира се, отговор не получих. Наивно беше да очаквам такъв. Наивно и същевременно тъжно.
Но остава надеждата. Не само англичаните, но и ние българите, видяхме този филм. И не сме съгласни с него!(Мисля, че популизма тук ми дойде в повече...) Нищо, че се възмущаваме, в случая, само между си. Все пак се възмущаваме. И на много от нас още ни пука. Много от нас ги боли за родината, когато я хулят така безобразно. А това е знак, че България е жива. Поне аз усещам нещата (Усещам ги чаааааак от Йоркските земи когато си плащам данъка и се редя на опашка за направлени заейки, че те отдавна може би са свършили.) по този начин и вярвам, че е така.
Дано да не греша.
Автор: Мартин Ралчевски"""

И ето Ви една снимка от родните НИ улици. Гледам, че сте ги позабравили.

Лично мое мнение са горните. Обичам да НЕ говоря от името на нация ако не ми е дадено това право.

Поздрави

Н. Татов